Луиза Хамел е художник и творец, илюстратор на детски книжки и силно ангажиран с полезни за обществото инициативи. Със своето голямо сърце и усмивка, тя стана част от социалната кауза на ОГ „Светлина“ посветена на живота и значението на пчелите “Спаси Земята – бъди промяната” и се включи като жури в конкурса за детска рисунка на тема: „Пчелите – приятели на хората и Земята“.
- Здравейте, Луиза, може ли да се представите с няколко думи?
Здравейте, казвам се Луиза Хамел и съм художник. Занимавам се с илюстрации на детски книжки, изработвам кукли и рисувам карикатури, най-вече свързани със социални теми или важни за обществото въпроси. Вълнувам се от всичко, което се случва в нашия свят и вярвам, че изкуството може да променя, там където има нужда. Както се казва: една картина струва колкото хиляди думи, защото предава послание и дава поле за размисъл. Там, където думите не стигат, изкуството „говори“.
Аз самата се занимавам с рисуване от съвсем малка. Моите близки забелязват от ранна детска възраст, че имам интерес в тази област и в последствие ме насочват към гимназия за приложни изкуства, където завърших специалност – детски играчки и сувенири, след което следвах в Националната художествена академия – специалност промишлен дизайн. Сега рисувам и изработвам неща предимно за деца във всяка възраст.
- Като илюстратор на детски книжки и автор на прекрасни творби, какво според вас е мястото на изкуството в живота на децата?
Изкуството е всичко и неговото място в живота ни е значимо. То е навсякъде около нас – от сградите, дрехите, които носим, нещата, които докосваме – всичко е било в ръцете на художник или е било замислено от човек на изкуството. Навремето, когато не е имало инструменти и техника за пресъздаване на средата, реално цялата визуализация на заобикалящия ни свят е била сътворена от хора на изкуството. Сега е по-различно заради напредъка на технологиите, но светът не би бил същия без изкуство..
- Какво е нужно на едно дете, за да твори?
Лист хартия и боички за рисуване – това е всичко, което им трябва на децата. Просто бял лист и нещо за рисуване, и те няма начин да го оставят празен. Въображението на децата е огромно и е много интересно да видим как си представят нещата, преди ние възрастните да ги вкараме в рамка – кое как се рисува: дървото е кафяво и има листа, небето е синьо и т.н. Най-големият ресурс на децата е именно тяхното въображение и е хубаво да се стремим да го запазим възможно най-дълго.
- Вроден ли е талантът към рисуването или може да бъде развиван?
Талантът е вроден и всяко дете идва на този свят със свои заложби и таланти. Дали ще бъде математик, художник или музикант, няма значение. Детето идва с лична дарба и ако попадне в подходяща среда, в която да има възможност да я развие, то процъфтява. Разбира се, това изисква работа, защото без усилия талантът ще погине.
Едно дете без талант за рисуване ще се научи как се рисува конче, цвете или каквото реши, като следва стъпка по стъпка инструкции, но творбата няма да има плам. Това не означава, че не трябва да рисуваме, защото рисуването е средство за изразяване на емоции и мисли, но трябва да се прави разлика между този вид рисуване и таланта.
- Когато едно дете каже, че не може да рисува, какво всъщност означава това?
По принцип има по-скромни и притеснителни деца, които са неуверени по природа или пък родителите им ги критикуват и те се затварят в себе си. На такива деца трябва да се помогне като се направи опит да изразят себе си с друг материал, тема или гледна точка, за да може да излязат от тази зона и да опитат с нещо различно. И при нас художниците е така – има такива, които рисуват по-добре с бои, а други са графици като мен, тъй като аз повече харесвам контрастите и по-точните, резки неща, отколкото абстракциите. Но при децата е много важно възрастният, който е авторитет в неговия живот да го подкрепя, а не да го критикува, за да може то да открие кое е неговото поле на изява и изразяване.
- От края на миналия век все по-сериозно арт терапията става част от психотерапията – като форма, която използва изобразителното изкуство за основен способ на комуникация. Има ли нещо според Вас, което можем да изразим чрез рисуването, а не можем да споделим вербално?
Арт терапиите са чудесен начин да се освободим от забързаното ежедневие. Това е време за почивка, за вглеждане в себе си за освобождаване от натрупан стрес и напрежение. Цветовете, които се избират, елементите, които се рисуват говорят много за състоянието, в което се намираме и е хубаво да се вглеждаме както в собствените си картини, така и в тези на децата, защото всеки елемент или позиция на фигура изразяват нещо конкретно. Вербално, хората често не успяват да изкажат много неща, дали заради страхове, че нещо няма да бъде добре прието или чуто от другия, или пък неумение и притеснение, много неща остават неизказани. Когато вземеш един лист и започнеш да рисуваш, посланието, което искаш да изкажеш се появява естествено и е въпрос на собствена интерпретация. Рисуването дава свобода на всички, независимо от възрастта.
- Какво е за теб рисуването и какво би искала да кажеш на децата чрез него?
Рисуването е свобода, любов, живот, всичко най-хубаво! Децата, които усещат със сърцето и душата си, че рисуването е това, което ги вълнува, да не се отказват от него и да не спират да търсят начини да изразяват себе си, да създават! Всички сме в различни семейства и не винаги получаваме подкрепата, от която се нуждаем, но независимо от това, изкуството е начин на живот, на мислене, чиито огън не можеш лесно да изгасиш, ако живее в теб. Малките деца имат нужда от големи човеци, които да ги стимулират, да им дават задания, които да ги предизвикват да мислят. Например чрез участия в конкурси или чрез конкретни задачи, за да могат децата да се развиват и да предизвикват себе си по един добър и естествен начин.
- Благодаря ви!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
