За предизвикателствата и проблемите на тийнейджърите и за подкрепата, от която имат нужда, разговаряме с психолога Десислава Иванова. Тя предлага на деца и родители психотерапевтична подкрепа и организира психодрама група за тийнейджъри, която дава възможност на младежите по творчески начин да се справят с емоциите си.
Нашата среща с нея е част от цялостната ни кампания в подкрепа на младите хора. В продължение на кампанията ни за втора поредна година организираме първия по рода си семинар за тийнейджъри – Teen Power: промени живота си за 6 часа. Дългоочакваното второ издание на събитието, посветено на тийнейджърите, ще се проведе на 04.06.2022г. (събота). Повече информация за него ще можете да намерите съвсем скоро на страницата на ивента: teenpower.bg
- Днешното време по-предизвикателно ли е за тийнейджърите според вас?
Всяко време носи своите предизвикателства. Може би има разлика във вида трудност, която се преживява, но самите усещания са доста сходни, независимо от историческите времена.
В сегашната пандемична реалност голямо предизвикателство е виртуалното общуване и социалните мрежи, където човешките отношения до голяма степен се изкривяват, представят се образи и животи, които са напудрени, филтрирани, оцветени, както в буквален, така и в преносен смисъл. Трудно е да се ориентираме в реалността и често се “изгубваме в превода”. Тийнейджърът има нужда от група, от компания, от социална среда и я търси в мрежите, в училище, другаде. В този период се засилва фен културата, силно се фаворизира някой (певец, спортист, инфлуенсър или друга личност), на когото несъзнавано подражават, и това е част от себеоткриването.
- Кои са основните проблеми, които те споделят с вас?
Проблемите са общочовешки – най-често са свързани с трудности в отношенията с другите, отношението към собственото тяло, храненето, сексуалността, промяната въобще. Как ме виждат другите? Как да намеря баланс в това да се харесам на другите без да пренебрегвам себе си и принципите си? Приятелските групи и вписването на тийнейджърите в тях е предизвикателство. Експериментирането с външност – дрехи, прически, храни, понякога и забранени вещества, алкохол, спорт, първите връзки, това са все теми носещи много заряд, както в положителен, така и в негативен аспект.
- От какво според вас имат нужда днешните млади хора и как да ги подкрепим като родители, за да се превърнат в щастливи възрастни?
Голямото предизвикателство за родителите и учителите е да се удържи емоционалната и вербална двойнственост на младия човек. Да можем да запазим спокойствие, без да се вбесим, без да се разстроим емоционално от понякога жестоките думи на тийнейджъра. Промените в настроението и провокациите са част от процеса на отделянето (на детето вътре в младия човек) от зависимостта му от възрастния и активното му присъствие в света на равните нему. Ако до този момент общуването е вървяло по-скоро във вертикалата, т.е. възрастният, който знае, а детето слуша и се уповава на този авторитет, в тийн годините връзките започват да се засилват в хоризонтална посока – говорим повече, доверяваме се повече, делегираме повече, разширяваме полето на отговорностите, но също така не забравяме и не абдикираме от родителската си роля!
Често в отношенията между родителите и тийнейджърите се забелязва или заличаване на родителската позиция – “аз съм приятел на сина ми/дъщеря ми”, “всичко си споделяме” или изостряне на авторитарното родителство – “каквото аз кажа, това ще става”, “докато е в моята къща и аз го издържам, ще ме слуша и гледа в очите”. Нито една от двете не е добре за младия човек, защото въпреки относително голямата си самостоятелност, тийнейджърите имат нужда от стабилността на родителя (не да е идеален, но стабилен), имат нужда от рамка и твърдост. Другата крайност, на забраната и авторитаризма без зачитане и изслушване, поставя младия човек в позицията на недорасъл, неразбиращ, неможещ. В позицията на малкото дете, за което винаги някой друг ще носи отговорност. Тази позиция може да ги инфантилизира или обратното – да ги накара да застинат в бунта, без да имат възможност да се свържат със собственото си желание и със себе си. Често ги завихря в един цикъл на гняв и вина, който може да бъде доста разрушителен.
Това, което можем да направим за тях в този процес на постепенно вътрешно отделяне, е да присъстваме в живота им не само физически и материално, но и емоционално – да можем да си говорим (основите за това, обаче се поставят още от 3-4 годишна възраст), да сме искрени и автентични за това, че не всичко знаем и можем, да споделяме понякога за собствените си провали и спадове, за това как се справяме с трудните моменти в живота. С една дума да се хуманизираме пред тях и да покажем, че ние виждаме и приемаме себе си, и с негативните си страни, с болките, с провалите си. Това обаче не е лесно. Изисква известна доза самопознание, помирение със собствения гняв към себе си, срам, вглеждане в собствените страхове, мъдрост дори ако щете.
- В своята работа с тийнейджъри, вие използвате метода на „психодрама групова терапия“ – какво представлява този метод и как помага на децата, за да се справят с емоциите си?
Тийнейджърите не са деца. Младежи, юноши, млади хора, тийнейджъри, но не и деца! Много често отношението ни към тях е като към деца, като към някой, който не знае, не може, не разбира… и това ги инфартилизира и не им помага. Всъщност, тийнейджърството е период – възраст, през която човек постепенно се самоосиновява, подготвя се за това да носи отговорност за действията и бездействията си. А идеалите, които допреди са увенчавали родителя, стават на пух и прах, и това разбира се е много болезнено и плашещо, но в същото време вдъхновяващо.
Психодрама психотерапията е малко позната извън професионалните среди, особено заради това, че често се подхожда с недоверие още като се чуе името “психодрама”. Често получавам коментари от рода: “Аз имам достатъчно драми в моя живот, за да си причинявам още психодрама”. За съжаление има огромно неразбиране по отношение дълбочината, сложността и научността на този психотерапевтичен подход.
Психодрама идва от гръцкото “psyche”, което значи душа и “drama” – действие. Става въпрос за психичното действие на вътрешната ни сцена, изобразено в реално време и реално пространство. Родоначалник на психодрама метода е Якоб Леви Морено – виенски лекар от еврейски произход, (нещо много интересно е, че бащата на Морено е роден в Плевен, който тогава е част от Османската империя), който по-късно емигрира в Щатите, където развива активно и практикува психодрама, както и социометрия в болница Beacon в Ню Йорк.
Първоначално наблюдавайки игрите на малки деца стига до извода, че играейки те проиграват реални конфликти или ситуации, като това им помага да ги преработят психически и преминат през тях по възможно най-безболезнен начин, изработвайки си механизъм за справяне.
Според Морено всеки човек е актьор в театъра и на сцената на собствения си живот. Психодрамата е преживелищен процес и взаимства много техники от театъра, но основният акцент е през играта и ролите да се постигне лечебен ефект. Психодрамата е групов терапевтичен подход, въпреки че съществува и монодрама (в индивидуалната работа с пациенти), груповият процес и динамика имат много мощен терапевтичен ефект, защото всеки участник, работи освен за себе си и за останалите участници в групата. Също така възможността да изследваме взаимоотношенията и връзките си с другите в рамките на групата помага да си дадем сметка за начина, по който се свързваме с другите. Помага да изследваме чувствата и преживяванията си спрямо определени участници, да свържем това с по-ранен детски опит и да открием какво ни пречи и саботира в това да можем да изградим връзка както със себе си, така и с другите.
Освен всичко казано досега, психодрама методът стъпва на сериозна теоретична основа, поставена от Морено, преди това от Фройд и психоаналитичните школи, но доразвивана в годините от неговите последователи и съвременници.
В психодрама групата тийнейджърите поставят вътрешните си преживявания на импровизирана сцена – тези вътрешни преживявания могат да бъдат свързани с реални ситуации и конфликти, както от настоящето, така и от миналото, или с тревоги и опасения свързани с бъдещето. Една от важните идеи в психодраматичната психотерапия е развиване и стимулиране на креативността и спонтанността у човека, намаляване на реактивността и защитните механизми, които пречат за разгръщане на творческата личност. Помага им да бъдат чути и да чуят себе си, да разберат собственото си объркване и противоречие, да се помирят със себе си, с родителите си, да дръзнат да отстоят позицията си (което понякога се чувства като невъзможно), да се свържат с творческото си начало и много други неща, за които в момента не се сещам.
Помага им да знаят, че има някой, който в определено време, на дадено място, ще ги слуша и чуе. Ще понесе болката, гнева, вината или страховете им, а това е от огромна полза за психичното благополучие на младите хора.
- Кога тийнейджърът има нужда от помощта на специалист като вас?
Ако става дума за тийнейджъри – винаги, когато те заявят подобна нужда. Младите хора често разбират много добре в кой момент да потърсят психотерапевтична подкрепа. Най-често когато се чувстват неразбрани, самотни, отхвърлени, различни, потиснати, много гневни, тъжни, безсмислени и това се задържи достатъчно дълго време без да се разсее, е добре да се свържат с психотерапевт.
Ако родителят реши, че синът или дъщеря им има нужда от подобен вид помощ, но се сблъска с отказ от тяхна страна, е добре да не настоява, защото насила не може да се случи свързване, а психотерапията на първо място се базира на човешко свързване и след това всичко останало. Много голям ефект в такива случаи има работата с родителите – ако има ситуация в семейството, работата с някой от членовете води до промяна и у останалите.
Ако става дума за по-малки деца, следваме готовността и заявката на родителите да потърсят помощ и подкрепа в психотерапията, когато забележат или усетят нещо у детето или у себе си, което ги тревожи и притеснява.
- Какви препоръки бихте дали, за да се чувстват възрастните и децата добре, особено в тези предизвикателни времена на социална изолация, в които най-потърпевши се оказаха именно тийнейджърите?
Винаги ми е било много трудно с препоръките, защото дори и да имаме богат набор от съвети и съветници, успяваме да ги следваме за кратко и след това се връщаме към обичайното. И това е защото това, което ни движи нас човеците в голям процент е дълбоко несъзнавано и именно поради тази причина психотерапията е бавен, труден и болезнен процес.
Все пак ще се опитам да отговоря на въпроса ви. Да сме родители не означава да сме приятели на децата си, нито деспоти спрямо тях – да не се страхуваме да им забраняваме, ако така сме преценили! Ако все пак в някакъв момент се случи да прекалим или пък да нямаме възможност да сме на разположение, да можем да си го признаем най-вече пред себе си, защото е човешко.
Много е важно в този период да не коментираме телата на тийнейджърите, какво ядат, защо го ядат и т.н.! Мисля, че в никоя възраст не са приемливи подобни коментари, но в тази е особено опасно. Младите хора са много чувствителни за това как изглеждат в очите на другите. Те самите често не харесват външността си и залитат в крайни режими, диети, спортове или преяждане.
Най-важното е да си отделяме време за разговори и в изслушване едни други, дори без да даваме съвети и решения, просто да присъстваме. Да гледаме филми заедно, да готвим заедно, да спортуваме заедно, да живеем заедно!
- Благодаря ви!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.