На 20 октомври 2020 в гр. София се проведе конференция инициирана от Министерство на образованието, съвместно със специалисти от БАН и социологическа агенция Тренд.
Конференцията бе открита от Министъра на образованието г-н Красимир Вълчев, който отбеляза важността и необходимостта от промени в образованието, които да отговорят на случващото се в световен мащаб и промяната в характера на професиите, като следствие от дигитализацията на обществата, за да могат децата, които се обучават днес да отговорят на изискванията на пазара на труда в бъдеще. Той отбеляза колко важно е развитието на дигиталните умения при децата и въвеждането на обучение по информационни технологии, но също така и необходимостта от търсене на баланс, за да се ограничат негативните ефекти, които са безспорни и научно доказани от редица изследвания. Прекомерното ползване на устройства и екрани в ранна детска възраст води до увреждания на емоционално ниво, пречи за правилното образуване на мозъчната кора, развитието на фината и грубата моторика, двигателната активност, влошава се зрението и правилната стойка на тялото. Той отбеляза също, че големите дигитални трансформации изискват задълбочени дигитални умения, но е важно всички ние да не бъдем само дигитални ползватели, а също така и съзидатели. В този смисъл основна цел, трябва да бъде запазването и развитието на въображението, абстрактната интелигентност и креативността при децата. Министър Вълчев отбеляза, че това е възможно да се случи чрез стимулиране на ученето за информационни технологии, вместо учене чрез информационни технологии.
Доц. Надежда Бочева от Института по невробиология към БАН представи данни от изследвания за влиянието на дигиталните устройства върху детското развитие. Представените данни отбелязват ползите от използването на дигитални устройства, когато са съобразени с възрастта на детето, като съдържание и време. Ако бъдат следвани поставените норми за всяка възраст, при използването им се отчита подобряване на разговорните и разбиращи умения на децата, както и добро развитие на елементарни математически способности като броене, разпознаване на фигури и форми. Доказано също е, че образователните приложения и предавания подобряват паметта и академичните постижения при децата. Въпреки че гледането на телевизия е пасивна дейност, разбирането на телевизията и видео ресурсите изискват определени умения. През първите няколко години от живота много от тези умения едва започват да се развиват. Затова е важно да знаем, че за бебето телевизията е поток от двуизмерни картини, които се сменят на всеки 6 секунди и нямат видима връзка помежду си, със звуците, идващи от същата посока, или с реални хора и предмети. Преди детето да може да се учи от телевизията, то трябва да може да свърже тези образи в смислено цяло. Ето защо в най-ранна детска възраст, екранното време е строго реглемантирано.
Данните доказват, че бързо сменящите се сцени, както и само анимираните програми, оказват негативно влияние върху децата. Докато участието на обучител в програмите се отчита като полезно с цел по-доброто разбиране от най-малките. Изследванията показват известни ползи от видео игрите с екшън действия, като например – бърза стрелба, които водят до различни предимства в обучението, като подобряване на възприемането в дълбочина, визуалната памет, пространствена информираност и възможност за превключване между задачи. Разбира се важно е екранното време да съблюдава съответните норми за възрастта. Макар че екраните могат да помогнат на децата да изградят социални връзки, последните изследвания показват, че те също могат да крият невробиологични рискове за растящия детски мозък.
Доц. Катерина Стамболиева от БАН подчерта, че устройствата оказват влияние върху физическото и сетивно-двигателно развитие на децата на възраст от 4 до 6 години. Водят до намаляване на физическата активност и повишават риска от наднормено тегло, влошават качеството и количеството на съня и предизвикват тревожност. Честата употреба на устройства води до мускулна умора, неправилна поза, гръбначни изкривявания и болки в гърба. Децата в тази възраст се намират в период на бързо развиващи се двигателни умения и в начален етап дигиталните устройства могат да им помогнат, но по-нататък по-скоро могат да навредят на развитието на фината моторика. Това е така, защото за нейното добро функциониране са нужни други дейности като допир, оформяне и използване на всички пръсти, за да може после в училищна възраст детето да се справя добре със занимания като рисуване, писане и други дейности.
Позитивите от ползването на устройства можем да кажем, че са свързани с развитие на логика, академични и творчески дейности, но наред с тях има и негативи, които трябва да се вземат под внимание, като чести нарушения в стойката и опорно-двигателния апарат при децата, влошаване на съня и социалните умения, както и затруднение при развитието на фината и грубата моторика.
Агенция Тренд представи нагласите на родителите по темата, на база на попълнени анкети от над 1000 родители в страната. Резултатите показват, че 65% от тях смятат, че гледането на телевизия в детските градини не е удачно и само 21% не виждат проблем в това. При смяна на въпроса дали е удачно гледането на телевизия вкъщи, резултатите показват, че 62 % намират за удачно това занимание у дома, а 26% не одобряват подобни дейности. На база на тези данни, би могло да се направи заключението, че родителите знаят какво е правилно за децата им, но изискванията им и отговорността са насочени предимно към образователните институции.
В заключение Христо Манов, член на Дружеството на психолозите в България, отбеляза че фокусът трябва да бъде насочен към родителите, защото много често днес родителската грижа е заменена от време прекарано с устройства. „Живеем в дигитално общество и трябва да се съобразим с това, но е важно да помним, че тази лесно достъпна информация и програми, не могат да заместят истинската, родителска грижа, която е важна за доброто емоционално и физическо развитие на детето“, споделя г-н Манов. Препоръчва на родителите да участват или присъстват, когато детето прекарва време на екран с цел по-голямо разбиране на това, което детето гледа както и контрол над информацията, която достига до него.
Родителите трябва да поставят времеви граници при децата по отношение на употребата на телефоните им, защото възрастните са тези, които могат да ги научат на една здравословна технологична хигиена. Не трябва да забравяме, че ние хората сме имитиращи същества и примера, които даваме е най-важен.
Все по-често употребата на устройства се свързва с опит за намаляване на тревожност при хората и в този смисъл трябва да се помисли как в бъдеще може да се контролира това. Ролята на психолозите трябва да бъде свързана с превенция от такива зависимости, а родителите са тези, които да наблюдават този процес.
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
