Веселина Радкова е учител вече с над 40-годишна практика, работила с различни поколения ученици, учители и родители. Основател на една от първите частни образователни институции в София – „Светлина“ с верига от частни детски ясли, градини и основно училище с билингвално преподаване. Съосновател на Частна професионална гимназия за дигитални науки.
Като родители, ние често си задаваме въпроси като: кое е най-правилно и добро за децата ни? Това без съмнение са избори, които са свързани с любовта, свободата и живота. Пътищата към тях обаче могат да бъдат много различни и за това е важно да познаваме потенциала на своето дете. Обикновено всички членове в семейството желаят здравето и доброто на детето, но днес знаем, че понятието „здраве“ не обхваща само физическото състояние, но също и емоционалното, и психическото. Те от своя страна са пряко свързани както с потенциала на детето, така и с успеха му в живота във всяка една сфера. Ние възрастните често изпитваме страхове, недоверие и проявяваме вербална агресия, което без да съзнаваме се отразява негативно върху развитието на децата. Обикновено мислим, че децата не разбират или не чуват докато възрастните разговарят помежду си, защото си играят или гледат телевизия, но ако направим проверка ще разберем, че детето едновременно може да каже за какво сме си говорили, да обясни какво се случва във филма, който гледа и в същото време да покаже легото или пъзела, който е подредил. Всичко това доказва новите умения и огромен потенциал, които имат съвременните деца. Те могат да правят много неща благодарение на шестте сензитивности, които са заложени още в пренаталното им развитие и които ние развиваме през първата една година от живота им. Така се получава една голяма палитра от много знания, умения и възприятия, които образуват потенциала на детето, не само в академичен аспект, но и спрямо кинетичната интелигентност, която включва двигателна активност, фина и обща моторика, движения в пространството, синхрон между ляво и дясно полукълбо, координация и други.
Детският и човешкият потенциал е широко обхватна тема, но е важно да отбележим пряката зависимост между тревожността, която ако е повтаряща се, води до усещане за стрес – и проявата на емоционални изблици, психически дисбаланс и физически болести при децата. Средата, в която растат децата, се отразява на техния живот, развитие и успехи. Смяната на различните видове дейности, особено на такива, за които те имат усещане, че възрастните се страхуват, без да бъде обяснявана на децата, ги кара да се чувстват тревожни и незащитени, което често причинява здравословни проблеми. Болестите не биха се случвали, ако имаме вяра и спокойствие в това кои сме ние.
Според един японски философ, когато добротата и любовта присъстват в ежедневните ни дейности и имаме увереност и вяра, че това което правим е правилно и полезно, тогава създаваме спокойствие не само за себе си, но и за заобикалящите ни хора и най-вече осигуряваме положителна среда за децата. В този смисъл, ако едно дете се оплаква от болка в ушите, то това може да означава, че то често чува неща, които му сигнализират, че нещо не е наред или в семейството се повишава тон и то чува думи, които го нараняват. Разболяването от грип, би могло да означава страх и неумение да казваме малки неща, възможно е честа употреба на думата „опасно“ или се държим сякаш съществува опасност за нас. Когато детето се оплаква от болки в стомаха, това означава неспособност да се асимилира новото или промяна на обстоятелства в семейството като развод или дори радостно събитие като раждане на бебе. Вече могат да бъдат намерени и прочетени много примери за подобни състояния. Важно е това, което научаваме да бъде съотнесено към нас и средата на живот, която осигуряваме за себе си и децата ни, защото всички физически и психически фактори имат значение за развитие на потенциала на всяко дете. За да бъдем спокойни, че вървим на прав път като родители, трябва да имаме позитивно отношение и такива действия, които съдействат за подобряване на средата не само за нас самите, но и за хората свързани с нас, с което постигаме устойчивост и за общността, в която живеем.
В ежедневието виждам, че децата проявяват много голяма емпатия и грижа към другите и в това отношение обвиненията към тийнейджърите са незаслужени, защото ако не харесваме тяхното поведение, то трябва да знаем, че те се държат така както сме заслужили, така както сме ги възпитали в ранните им години. Днес те са отражение на начина, по който ние сме се държали с тях в годините на тяхното детство, защото всички процеси са взаимно свързани.
В този смисъл, ако разгледаме въпроса за детския потенциал от самото начало трябва да се върнем до времето във вътреутробния период, защото както казват неонатолизите днес, когато се ражда едно бебе, то вече идва със своето дълго минало. Всяко бебе трупа информация активно дори в месеците, когато спи през по-голямата част от деня, дори когато това се случва в тиха стая, защото през цялото време, мозъкът му работи активно. Възрастните мислим, че бебетата са беззащитни, но всъщност просто ние сме несигурни в нашите действия. Това е така, защото нямаме възможност да получим директна обратна информация от бебето и се тревожим защо плаче, дали му е студено или пък твърде топло и т.н. Така то още в началото се сблъсква с нашите страхове, с нашата несигурност и недоверие в неговите способности, а всъщност потенциала на бебето е огромен. Има редица примери на деца, които са удържали и оцелели при редица тежки инциденти и бедствия и това се случва, защото децата имат вроден естествен потенциал. Колкото повече познаваме този потенциал, толкова повече ние като родители и възрастни, които се грижат за децата, ще имаме възможност да го развиваме от самото начало без да се страхуваме. Нашата увереност и спокойствие, ще дадат възможност за едно по-пълноценно и всеобхватно развитие на всички тези 13 вида интелигентност, които биологично притежават децата. Това означава в семейството и в средата, в която то живее, играе и се учи, да има спокойствие, убеденост, вяра, грижа и любов. Тези некогнитивни качества в днешно време са много по-важни от това да научим детето да пише и чете. Положителната среда дава старт на едно непрекъснато всестранно развитие на потенциала на детето и колкото повече създаваме самостоятелност, усещане за радост от живота, споделеност, упоритост, вяра, търпение, доброта, благодарност всеки ден, толкова по-защитено и пълноценно ще бъде детето.
Потенциалът на децата в различните общества се стимулира по различен начин, в зависимост от тяхното развитие през времето и особености. Важно тук е да обърнем внимание на двете крайности, които се забелязват в днешно време в по-широк план, а именно: прекалено обгрижване на детето или обратното, детето е оставено да се развива напълно самостоятелно и без ясни граници. Това, което се наблюдава и при двата случая е развитие на умения и интелект, но в различни степени на приложение в реалния живот. В първия вариант, прекаленото обгрижване се случва когато се страхуваме дали ще се харесаме и ще получим одобрение, дали сме достатъчно добри родители и правим най-доброто за детето, но колкото повече се стараем, толкова повече грешки допускаме. Истината е, че всички допускаме грешки и това не трябва да се превръща във вина, а в сила и желание да продължаваме напред и да приемем както резултата от действията си, така и урока, които сме получили от тях. Това поведение ще помогне и на самите деца да се научат да вървят напред и да не се отказват. Когато ние не можем да продължим, често децата затъват в страхове породени от нашето поведение или се възползват от нашата слабост и започват да нарушават общоприетите граници. Едно такова дете би било проблем за себе си, за родителите си и за общността, независимо от своя потенциал и таланти.
В този смисъл е важно да помним, че всеки човек е едно цяло от всички видове интелигентности, от усвоените умения и придобити сетивности получени от средата, в която живее и когато сме потопени в прекалена грижа или в развитие само на един тип умение в нашето дете, не сме способни да видим тази цялост, а това пречи за развитието на неговия пълен потенциал.
Обикновено се чувстваме най-несигурни, когато става въпрос за бебета и за това контактът със специалисти е много важен не само по отношение на консултации за хранене и грижа, но и съвети, които идват от възпитатели, психолози и специалисти по движение, общуване и други. Вече знаем, че най-важният период за развитие на потенциала на едно дете е във възрастта от 0 до 4 години. И тази граница се промени от традиционната „от 0 до 7 години“, защото днешните деца имат достъп до голям обем от информация от най-ранна възраст. Това освен положителна страна, може да бъде и негатив, ако ние като възрастни не сме способни да дозираме получаваното ежедневно количество стимули, защото твърде много информация от външни източници, може да наруши развитието на техния естествен потенциал. Липсата на експертизи в изграждане на потенциал, води до объркване и страхове в родителите. Но всички ние, трябва да знаем, че най-добрият начин за развитие на едно дете е чрез цялостен подход и съвместно обгрижване на всички грижещи се за детето по един уверен и спокоен начин, водени от любов и вяра в детето, а не чрез разделяне и фрагментиране на знанията и грижите, защото без съмнение всяко дете има огромен потенциал.
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
