Веселина Радкова е учител вече с над 40-годишна практика, работила с различни поколения ученици, учители и родители. Основател на една от първите частни образователни институции в София – „Светлина“ с верига от частни детски ясли, градини и основно училище с билингвално преподаване. Съосновател на Частна професионална гимназия за дигитални науки.
Родените между началото на 80-те и началото на 2000-те, представители на Y поколението вече отдавна са популярни под названието милениали/милениуми/. Това поколение е вече съзряло в новия 21 век, улеснено от технологиите, притежаващо други нужди и с високи очаквания от ДРУГИТЕ.
Ето и характеристиките на това поколение/ вече родители и служители на пазара на труда /:
- основават собствен бизнес средно на 27-та си година, предишното поколение – на 37 години;
- стават родители – средно за света около 33 години / средно за България – 27 години/
- възпитавани са в изключителен позитивизъм от своите родители, поколението X, наречено родители – хеликоптери. Те са чували: „Ти си уникален!“, получавали награди, но често без резултати, а след което изискват по-късно непрекъснато менторстване и имат ненаситен апетит за признание.
Последиците от горното са, че имат по-ниска мотивация и високи ОЧАКВАНИЯ за резултати без търпение от всички останали: приятелите си, колегите, партньора в двойката, работодателите си, училището, здравната система, държавата и т.н
- „Вентилират“ преживяванията си през социалните мрежи за упора, защото в истинския живот, родителите им от Х поколението не могат да им изискват повишение, а като родители не умеят да направят баланса между „Да се притека на помощ на детето ми или да го оставя да бъде самостоятелно?“. С друг изказ може да звучи и така: „Да изразявам непрекъснато любов и подкрепа?“ или „Да изграждам само осъзнатост и характер, нужни за истинския живот без нас?“
Безспорно и двете са необходими, но в БАЛАНС!
- Несигурността, създадена от предишното протектиращо поколение Х, води до повишена тревожност у поколението на милениалите и упора в различните социални групи, в които те намират отдушник в разминаването си с високите си очаквания: Фейсбук групата на колегите с недоволства от работодателя, Фейсбук групата на потребители на туристическа услуга, например, Фейсбук групата на родителите в един клас, Фейсбук групата на собствениците на домашни любимци и т.н и т.н.
- Това е поколението, свикнало с мултитаскинга. Доскоро се смяташе, че да правиш 2,3 неща едновременно е успех. Последните научни изследвания в областта на мозъка сочат точно обратното. Всъщност мозъкът само бързо превключва напред – назад, наляво – надясно, което е неефективно. 40 % е неефективността според Американската асоциация на психолозите при висококвалифицирани възрастни. А при днешните ни ученици?
Малко статистика: „На възрастния му трябват 23 минути, за да превключи на ефективно решение на задачата, по която работи, ако междувременно е поглеждал кратки текстови или слухови съобщения от близки, приятели и колеги по вайбър, телеграм и т.н. РЕЗУЛТАТИТЕ са: няма дълбока мисъл, няма ефективност, няма концентрация, има отлагане на задачите, има некачествена обратна връзка при комуникации, има състояние на тревожност, а по-късно и стрес.
Какво се случва с децата на поколението на милениалите?
Станфордския университет публикува изследване, че децата родени в периода 2000 – 2010 година имат 66% разстройството АDHD /хиперактивност с дефицит на внимание и концентрация/, а процентът за периода 2010 – 2018 г вече е 83. Това е огромен пик на дисфункцията на централния лоб на мозъка.
Последствията са:
- Трудност да задържат вниманието си
- Импулсивност в поведението
- Не се мисли за последствия /увеличени катастрофи, самоубийства, депресии при ученици около 10-годишна възраст, ЗАВИСИМОСТ от технологии /
ЗАВИСИМОСТ ОТ ТЕХНОЛОГИИ за децата и учениците на Милениалите
Дигиталните технологии носят допамин за всички днешни поколения. Този факт не се оспорва дори от днешните 60/70 годишни, които са се научили да боравят с тях доста късно, в зрялата си възраст. Те носят комфорт на родителите от поколение милениали: родителят може да свърши куп неща, докато малчуганът е с телефон или смарт телевизор, също – сигурност: родителят може да тества своите колебания, съмнения с други в неговото положение в социалната група или да е в НЕПРЕКЪСНАТ контакт с детегледачката, учителя, треньора, колегата, партньора си.
Според биолозите, невролозите и психолозите пътят за образуване на допамин или ЗАВИСИМОСТИ/ цигари, алкохол, хазарт, наркотици, телефон/ е абсолютно един и същ. Всички сме чели за децата на семейство Гейтс, както и за изследванията по този въпрос на фондацията им за милиони долари, ръководена от Мелинда Гейтс.
Китай и Корея са засега единствените страни в света, в които ЗАВИСИМОСТТА към технологиите е призната официално за психично разстройство, но пък и затова точно Китай има най-високите академични успехи в тестовете PISA. Те са първите страни, открили скъпо струващи клиники за такива зависими, високо в планините, а в Южна Корея даже са безплатни „интернет спасителни лагери“. В тях децата преминават на програми, еквивалентни на детоксикация. Тази зависимост се диагностицира още във втори клас и има държавна политика за това.
В САЩ и Западна Европа това е регулирано с COPPA/ онлайн защита на личните данни на децата под 13 годишна възраст/. Както знаем обаче изискването за създаване на профил с ограничение на възрастта и ползване на YouTube много лесно се прескача. Нека НЕ забравяме и факта, че цената за интернет у нас е една от най-ниските в света и улеснява потребление дори на 4-годишни деца с часове. Извинението на родителите от това поколение, че детето има много енергия и не умеят да го приспят до среднощ е неоснователно! От родителя се изисква усилие, дисциплина, постоянство и система от възпитателни мерки.
И последно! „Когато сме много млади – единственото одобрение, от което се нуждаем е от родителите ни, ЗА ДА СЕ СПАСИМ ОТ СТРЕС И ТРЕВОЖНОСТ! Когато сме тийнейджъри – от приятелите си! Тази необходимост идва вече на 8/10 години, за да изгради съвременното дете съзнателна необходимост от приятели и връзки извън семейството, причислявайки се към „по-голямо племе“.
„Когато децата ни са кондиционирани да търсят дигиталната доза при стрес, /т.е не са привикнали от ранното детство това да е живия човек: родител, роднина, приятел, треньор, учител и т.н/, ВСЕКИ ПЪТ КОГАТО ДО КРАЯ НА ЖИВОТА СИ те изпитват безпокойство в кариерата си, финансите си, партньорската си връзка, приятелствата си, услугите, които ще потребяват, те ВИНАГИ ще търсят подкрепа в устройството, не в живия човек.“
По Саймън Синек, световноизвестен мотивационен лектор, обручител и учен
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.