Д-р Александър Симидчиев, пулмолог и преподавател в Пловдивския медицински университет, председател на сдружение „Въздух и здраве“.
- Здравейте, д-р Симидчиев, децата се върнаха в училище и още в първите дни бяха регистрирани както учители, така и ученици с Коронавирус.
Да, и това между другото е едно от основанията да смятам, че имаме недоразкрити случаи в общността, поради което е важно да се спазва физическа дистанция и да се носят маски. Инкубационният период на инфекцията е средно 4 дни, като може да е до 9-12 дни, и след като още в първите дни имахме случаи в училище е ясно, че те не са се заразили там, а са се инфектирали преди това.
- Като родители ние сме наясно, че спазването на социална дистанция между учениците и строга хигиена е почти невъзможна. В този смисъл можем ли да вземем някакви превантивни мерки, с които да намалим риска от заболяване при децата?
Важно е да се знае и осмисли, че децата ако боледуват от КОВИД-19, като правило не боледуват тежко и не развиват усложнения. Тези рискове се срещат основно при хора в напреднала възраст и с придружаващи хронични заболявания. Превантивните мерки, които са важни да се спазват в училищата са такива, които да ограничават възможността за разпространение на инфекцията към дома и респективно възрастни и болни роднини в къщи.
- Как можем да различим симптомите на COVID-19 от характерните за сезона респираторни вируси?
Има множество публикации, които говорят по темата, но мое лично мнение е, че те не допринасят особена полза, защото реално нищо не може да ни каже със сигурност от какво боледуваме, без да са направени необходимите лабораторни изследвания. Всички заболявания, които наричаме „респираторни вируси“ (това са грип, парагрип, респираторно синцитиални, други коронавируси), за да се разпространяват предизвикват сходни промени в дихателните пътища и съответно сходни оплаквания (температура, болки в гърлото, хрема, кашлица) характерни за т.нар. настинки. Да, при някои се среща повече болки в мускулите (грип), при други загуба на обоняние (коронавирозата), но не можем да гарантираме, че това е така при всички болни, и съответно не можем да разчитаме на оплакванията, за да поставим диагнозата.
- Кога трябва да потърсим помощ от специалист и какви са стъпките, които трябва да предприемем в случай на заболяване, за което не сме сигурни точно какво е?
Когато не сме сигурни за заболяването, е добре да се изолираме (за да не го предаваме нататък) и да потърсим съвет от семейния лекар или колегите от РЗИ. Децата по правило не боледуват тежко, поради което няма причина да се притесняваме. Полезно е измерването на т.нар. сатурация (% кислородно насищане на кръвта), която лесно се мери с уредче/щипка на пръста и бързо ни ориентира дали белите дробове си вършат работата ако % е над 95%. Квалифицираната медицинска помощ е достъпна във всички големи градове на страната – където също са и основните рискове за заразяване поради концентрацията на хора.
- Много родители са против носенето на маски в училище, защото смятат че крият риск от бактериална инфекция. Има ли реално такава опасност и какво мислите вие по този въпрос?
По тази тема съм споделял мнение многократно. Няма никакви научни данни за вреда от носенето на маски (лекари и стоматолози го правят ежедневно от години). В човешката популация социалните контакти са ключът към предаването на бактерии и вируси. Използването на маски за лице изглежда от ключово значение за предотвратяване на предаването на SARS-CoV-2 в периода, в който липсват доказани терапевтични интервенции и все още не можем да се ваксинираме.
- Очаквате ли връщането на децата в училище да доведе до повишаване на нивата на заболеваемост от COVID-19?
С известно закъснение (отместване във времето), е неизбежно да се покачат броя на заразените, заради повишената честота на предаване на инфекцията сред над 700 000 млади индивиди и техните преподаватели. Това може да доведе и до повишена заболеваемост, ако инфекцията попадне на по-възрастни и хронично болни членове на обществото ни. За мен много по-важно от носене на маска в училище, би било системното носене на маска при посещение при баба и дядо. За съжаление в обществото ни по този въпрос има различия в мненията, поради което като цяло недостатъчно хора спазват препоръката и оставят вратичка за разпространение на вируса.
- Какви са вашите препоръки към родителите?
Слушайте мнението на хора, които с публикувани медицински данни от реномирани източници, споделят експертно мнение. Всеки може да има собствено мнение, но в такива случаи е важно експертно мнение базирано на доказателства. Всичко друго е опасна дезинформация. Вземането на „статистическо средно“ между едно добро и едно безсмислено мнение води до по-лош резултат. Разпознавайте кога мнението не е базирано на доказателства (лесно като се попита от къде знаете? Ако не се цитира достоверен източник). Когато експертите не са на едно мнение, е важно както казват американците „err on the side of safety” – да грешим от страната на безопасността – тоест да правим това, което макар и да не сме напълно убедени дали е правилно, има по голяма вероятност да е безопасно и за нас, и за обществото като цяло.
- Благодарим ви за отделеното време и полезна информация!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
