Един от най-често срещаните митове за надарените* деца е, че те са нетърпеливи и внимателни ученици в класната стая, че те са тези, които обръщат голямо внимание на всяка дума, която учителят произнася и обичат да си правят домашните.
Макар че това може да е вярно за някои даровити деца, то далеч не е типично поведение. Всъщност много талантливи ученици се държат по точно обратния начин: може да са невнимателни и често не си правят домашните, или и да ги подготвят, забравят да ги предадат.
Причини за невнимание
В повечето случаи децата не започват училище, с липса на внимание в клас. Доста е вероятно те да идват в детската градина, нетърпеливи да научат и разширят това, което вече знаят. За съжаление това, което повечето от тези деца получават в детската градина, е информация, която вече им е позната.
Например, пет годишно дете, което вече чете на ниво трети клас, ще трябва да издържи седмици наред повторението на един и същи урок. Дори ако детето все още не чете или информацията в урока е нова за него, то учи по-бързо от повечето деца.
Обикновено децата се нуждаят от девет до дванадесет повторения на нова концепция, за да я научат, по-развитите деца се нуждаят от шест до осем повторения, но надарените деца могат да научат нови концепции само след едно или две повторения.
Тъй като по-голямата част от учениците в класната стая са ученици, които се нуждаят от повече повторения, учебният материал е организиран спрямо техните учебни нужди. Това означава например, че дори едно надарено дете да започне детска градина, без да знае как да чете, не му е необходима цяла седмица, прекарана в изучаване само на една буква от азбуката. Уроците за него могат да станат разочароващи и отегчителни.
Надарените деца се нуждаят от изобилие от интелектуална стимулация и ако не я получат от своите учители, те често си я осигурят сами. Ако уроците станат твърде скучни, умът на надареното дете ще се отклони към по-интересни мисли.
Понякога тези деца изглеждат така, сякаш мечтаят. Ако класната стая има прозорец, те може да бъдат видяни да гледат през него сякаш искат да играят навън. Макар че това би могло да е истина, също е много вероятно детето да наблюдава птиците и да се чуди как могат да летят или може да гледа листата на дърво, докато те падат на земята, чудейки се какво кара листата да падат от дърветата.
Липса на внимание срещу изпълнение на много задачи
Изненадващо, надарените деца могат да бъдат в своя свят и да продължат да слушат това, което учителят казва, така че когато той попита едно надарено дете, което изглежда, че не внимава в час, то може да отговори на въпроса без проблем. Въпреки това също така е напълно възможно детето да бъде толкова погълнато от собствените си мисли, че по същество е в друг свят и дори не чува учителя, дори когато името му е изречено.
За учителя детето изглежда така, сякаш не се интересува от материала в училище, но обикновено е точно обратното. Детето се интересува много от обучението, но вече е научило материала, който се обсъжда и следователно не научава нищо. В следствие на това, детето се оттегля към богатия, вътрешен живот, толкова типичен за даровитите деца.
Как да им помогнем да останат фокусирани
Надарените деца, пред които са поставени подходящи предизвикателства, рядко имат проблеми с обръщането на внимание в клас. За съжаление може да бъде изключително трудно да се убеди учител, че причината за липсата на внимание на детето в клас, е резултат от твърде леки за него предизвикателства, а не от твърде трудни.
Учителите, които не са запознати с нуждите на талантливите ученици, приемат, че децата, които не могат да разберат дадена концепция, често „изключат“ и започват да мечтаят. Те обикновено не разбират, че надарените деца губят интерес, точно защото разбират.
Първата стъпка в опита за решаване на този проблем е разговор с учителя. Повечето учители искат да направят това, което е най-добро за техните ученици, така че понякога е необходима само една-две думи за това, от което се нуждае едно дете. Най-добре е обаче да избягвате да използвате думите „отегчен“ и „надарен“.
Когато родителите казват на учител, че на детето му е скучно, учителят може да се защити. В края на краищата повечето учители работят усилено, за да учат децата и да предоставят материалите, от които имат нужда. Учителите могат да тълкуват коментара, че детето е отегчено, като критика на способността му да преподава, дори ако родителят не вярва, че това е истина. Когато родителите казват на учителите, че децата им са надарени, учителите могат да мислят, че родителите имат завишена представа за способностите на децата си.
Вместо това родителите трябва да говорят за децата си като личности и да говорят за индивидуалните им нужди. Например, родителите могат да кажат на учител, че децата им работят най-добре, когато са предизвикани или че децата им изглежда обръщат повече внимание, когато работата е по-трудна. Ако учителят изглежда сякаш има съмнения, тогава родителите могат просто да го помолят да опита нова стратегия, за да види дали работи.
Обикновено фокусът на учителя е да подкрепи децата, които по-трудно се справят, но е много важно – да бъдат подкрепяни с точните стимули и децата, които се развиват по-бързо и се справят бързо и успешно с възложените им задачи в час. За да не скучаят се случва учителите да им дават допълнителни занимания, които ако не им е обяснено защо го правят, могат да бъдат приети като наказание.
Затова най-важно е да се запази фокусът върху индивидуалните нужди на детето като обучаващ се и да се изгради партньорство с учителя.
* Надарени/даровити/талантливи деца по дефиниция са „децата, които дават доказателства за постигането на високи резултати в области като интелектуална, творческа, артистична, лидерска способност или специфични академични области, и които се нуждаят от допълнителни стимули или дейности, които да надграждат тези, които се предоставят от училището, за да могат напълно да развият своя капацитет и способности.
Източник: Verywellfamily.com
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
