Веселина Радкова е учител вече с над 40-годишна практика, работила с различни поколения ученици, учители и родители. Основател на една от първите частни образователни институции в София – „Светлина“ с верига от частни детски ясли, градини и основно училище с билингвално преподаване. Съосновател на Частна професионална гимназия за дигитални науки.
Последните изследвания доказват, че най-важни от развитието на детето са първите 4-ри години от живота му. Неврологията на мозъка и развитието на медицината, изследват различността на днешните деца и обясняват защо това е така. Обикновено се мисли за тази възраст като ключова за развитие на чисто битови и хигиенни навици, но реално съществено е да вложим усилие в развитието на всички сетива в тази възраст като: зрение, слух, вкус, обоняние, допир, но също така емоционална, социална, етична, психологическа и духовна чувствителност. Колкото по-рано развиваме всички тези сетива, толкова по-лесно то ще се справя със социалната среда и живота занапред.
Годините на най-ранното детство са критични и най-важни за изграждането на интелектуален капацитет и способности у децата. Малките прозорчета време, което родителите отделят за тях, всъщност са огромни възможности за стимулиране и развитие.
Инвестицията в тази възраст е не само значима за родителите, но и за обществото като цяло. Тя е свързана с отделяне на много внимание и време. Колкото повече се осъществява жива комуникация между детето и възрастните, които се грижат за него, както и между самите деца, толкова повече то усвоява различни умения и опитност. Комуникацията през първата година не е вербална, но когато комуникацията е жива, когато детето усеща любовта и вниманието на родителите си, толкова по-добри са резултатите, които детето постига в училищна възраст. Медицината, психологията, педагогиката са достатъчно развити в днешно време и дават информация на какво трябва да се наблегне, за да може детето най-добре да се развива и да разгърне потенциала си. До 2 годишна възраст най-важни са времето и вниманието на възрастните, които се грижат за детето. Колкото повече хора се занимават и играят с детето, толкова повече се развиват мозъчните връзки и структура на детския мозък. Например: при игра, в която детето оформя от хартия топче, с което то иска да уцели възрастен за забавление, всъщност спомага за развитието на така наречената кинетична интелигентност, която е важно на по-късен етап в училище при писане с молив. Ако например на 2 години детето може да задържи вниманието си в занимание или игра, това е добра предпоставка, детето да развие способност да се занимава в продължение на 30 минути самостоятелно, което е показател за училищна готовност.
Знаем, че детето се ражда с милиони мозъчни клетки, наречени неврони. Те са свързани един с друг чрез синапси. Колкото по-рано добре се грижите за укрепването на синапсите чрез стимули и преживявания, наблюдения и речеви контакти, толкова по-големи възможности създавате за развитие и обучение.
В последните години се наблюдава липсата на подобна самодисциплина и готовност при все повече деца, които непрекъснато търсят помощ или одобрение от възрастен, въпреки че могат да се справят сами. Обикновено това се случва не защото децата нямат потенциал, а заради незнанието на възрастните около тях. Децата по принцип са готови да влизат във всякакви опитности, те са искрени и чисти и е важно да им дадем възможност да развиват всички, така наречени тринайсет вида интелигентност, защото те са основание за успешен ученик, в училище, а и в последствие за успешен човек в личния и професионалния живот. В този смисъл инвестицията, която правим в тази възраст не е само финансова, а е свързана най-вече с отделяне на време и внимание, на обич и хуманност. Този вид инвестиция означава да инвестираме „живо“ време и любов. И въпреки че технологиите все повече ще навлизат в нашия живот, децата трябва да се научат да общуват, като това включва да умеят да изслушват другия, да имат търпение и същевременно да са проактивни, т.е. да се развият така наречените компетенции на 21-век или „меки“ умения.
Ключови умения са тези за изграждане на баланс и хармония, както и на гъвкавост, адаптивност и проактивност. Всички ние – родителите и учители, имаме отговорност да подготвим децата да запазят планетата и да развият в себе си умения, които да им помогнат да бъдат полезни както на себе си, така и на организацията, в която ще работят и на обществото като цяло. Бързият икономически растеж и необходимостта от потребление и забързан живот, не се харесват на днешните деца. Ето защо е важно да запазим креативността на децата, онова нестихващо любопитство, което е характерно за тях. Колкото повече въпроси „защо“ ни биват задавани, колкото повече истински игри и живо общуване имаме с децата, толкова повече развиваме техния творчески и интелектуален потенциал за напред във времето.
Учените от Стандфордския университет, установяват чрез изследване в продължение на 10 години, че творчеството е силно активно (над 90%) при всички деца до 6 годишна възраст и не зависи от социалното и икономическото положение на семействата им. В тази възраст имаме една висока степен на креативност, която ще е най-ценното нещо в бъдеще време, нужна за новите професии, които ще се създават и непрекъснато ще се променят. До 10 годишна възраст креативността пада на 60 % и това се случва, защото децата влизат в образователни системи и различни други форми на социални среди, които ги поставят в определени рамки. След завършване на гимназия, творческото мислене намалява на 30%. Разбира се има изключения от тези масови изследвания, но за доброто бъдещо развитие на обществата и земята, от ключово значение ще бъдат креативността, изкуствата и творчеството. Ето защо това са уменията, които трябва да запазим и за това истинското родителство, учителство и грижа се случва именно през първите 4 години. Грижа, комуникация, любов, прегръдка всичко това е безценно и родителите ще бъдат щастливи, когато децата са самостоятелни, умеят да правят баланс между професионално и лично време, имат добър партньор до себе си и са щастливи хора. Днешните деца искат да бъдат чути, да говорим с тях как се чувстват и как ние самите се чувстваме. Да споделяме с децата си за случките от нашия ден, нашите провали и успехи, за да имат готовност да се справят сами и макар да няма кой да ги потупа винаги по рамото, когато срещнат трудности още в 1-ви клас, да не се отказват.
Важно е тези ценности да бъдат утвърдени още в ранна детска възраст и колкото по-добре се справим, толкова по-спокойни ще бъдем, че следващото поколение деца ще бъдат по-добри от нас. Екипност, сплотеност, доверие, обич и приемане на ценностите, водят към по-добро бъдеще, защото каквото и да се случва, децата трябва да могат да запазят баланса в себе си и да са уверени, че могат да се справят сами.
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
