Предлагането на награди или стимули на детето може да бъде толкова изкушаващо в моменти на отчаяние. Наградите често могат да помогнат да получите това, което искате… в краткосрочен план.
Могат ли наградите да помогнат и да мотивират децата в дългосрочен план? Отговорът е „НЕ“. Всъщност те унищожават мотивацията.
Защо наградите не работят?
Наградите подриват вътрешната мотивация
Децата се раждат естествено мотивирани. Никой не предлага на бебето награда или подкуп, така че то да иска да се научи да пълзи. Никой не предлага на три годишно дете стимул, за да пита защо небето е синьо или как растенията растат. Хората се раждат любопитни и работят упорито, за да развият себе си.
Хората притежават естествена вътрешна мотивация.
Предлагането на награди всъщност може да отнеме от естествена мотивация, като направи така, че детето да иска да направи нещо за вас, а не да постига нещо заради себе си.
Например, да кажем, че детето ви обича да събира листа. Това е страхотна възможност да бъдете навън и то да развива мускулите на тялото си, изпълнявайки полезна задача, от която се чувства добре. Представете си, че един ден го питате, дали иска да събира отново листа и той казва „не“, защото е зает да реди кубчета. Искате да си имате компания и някой, който да ви помогне да съберете листата, така че прибягвате до награда – бонбони или време за игра на таблет. Листата са събрани и детето е щастливо, защото е получило още 30 минути на желаното устройство. Всеки печели, нали?

Но какво ще кажете за следващия път? Детето ви може повече да не иска да събира листа, защото това му носи радост. Сега то очаква награда. Сега то е външно мотивирано.
Това не е само едно малко неудобство – налага се да складирате бонбони или да събирате листата сами. Това е фундаментална промяна в начина, по който детето вижда труда.
Вътрешно мотивираните деца работят усилено, защото се радват на предизвикателство, искат да се научат да правят нови неща и се наслаждават на чувството за удовлетворение, което идва от приноса към общността.
Външно мотивираните деца правят неща, за да получат похвала или награда от възрастните. Този начин на мислене може да се запази и в зряла възраст.
Важно е да се поддържа естествената вътрешна мотивация на детето, още от най-ранна възраст.
Оказва се, че наградите не са ефективни и при възрастните, както пише тук експерта Гретчен Рубин. При децата и при възрастните, наградите са ефективни в краткосрочен план.
Наградите намаляват ценността на задачата
Казвайки на детето, че ще му дадете нещо, за да извърши някаква задача, това означава, че тя или е неприятна, или не е ценна.
Ако кажете на детето например: „Можеш да получиш, която поискаш играчка от магазина, ако всеки ден пишеш домашната си работа в продължение на месец“ означава, че домашната работа не си заслужава да се прави от само себе си.
Интересни проучвания са проведени около този ефект в училищата. В книгата си „Монтесори: Науката зад гения“, Анжелин Лилард изследва науката за мотивацията. Тя сравнява данни от училища, основани на традиционното разбиране за награда или наказание, с училищата, използващи методологията на Монтесори, които подкрепят вътрешната мотивация, естествения интерес на детето и не използват оценки.
Лилард цитира изследването на Марк Лепър за деца на възраст от 3 до 5 години, които проследява как предлагането на награди оказва влияние върху интереса към оцветяването с маркери. Децата са разделени на две групи, като на едната група е предложена награда за оцветяване (прекрасна позлатена купа), а в другата група децата не получават нищо. Изследването проследява поведението на децата няколко седмици след проведения експеримент и установява, че децата от групата, получила награда, използват маркерите два пъти по-рядко от децата в групата, която не е била възнаградена.
Предлагането на награда означава, че дадена дейност е неприятна или не достатъчно ценна сама по себе си, поради което е необходима наградата.

Маргарет Георгиева e завършила ,,Предучилищна педагогика с английски език“. Един от най-младите директори в сферата на предучилищното образование не само в гр. София, но и в цялата страна. Маргарет намира света на децата за много вълнуващ, а работата с тях за приключение с огромна отговорност, но и носещо истинска удовлетвореност. Вярва, че не тя е избрала професията си, а напротив – професията е избрала нея, което счита за огромна привилегия.