Всички деца се раждат с капацитета и желанието да развихрят въображението си и да се изгубят в своя свят. Но нашата култура бавно променя този тип игра. Ето как родителите могат да насърчават самостоятелната игра и творчеството при децата.
Днес детската игра често е съпроводена с полета за проверка на резултата и точки за спечелване. Толкова често учителите казват неща като „Те си мислят, че играят, но всъщност учат“, на което аз си мисля: „Защо играта не е достатъчна? Защо трябва да има количествено измерим край ”?
За мен типът игра, при която родител или учител е наблизо, коментира, оценява, хвали, насърчава и, разбира се, преподава, всъщност изобщо не е игра. Или поне не и в този смисъл, в който аз я разбирам.
Всички деца се раждат с капацитета и желанието да се изгубят във въображението си. Но нашата култура бавно променя този тип игра от детството и вместо това я заменя с „обогатяване“. Вече не зачитаме прекараното време просто в игра и следователно губим истинската „игра“. Страхуваме се, че ако играта не е свързана с обучение на форми и цветове, буквички и цифри или ако това, което децата правят, не може да бъде документирано и оценено, тогава това не е достатъчно добре прекарано време.
Но самостоятелната игра не е важна само за чувството за свобода на действие на децата, тя е жизненоважна и за родителите. Днес, когато толкова много от нас нямат помощ или близки и роднини наоколо, имаме нужда от няколко мига за себе си просто, за да се изкъпем, да сготвим или да поработим. Да имаме дете със здрав вътрешен свят е подарък и за нас. Това означава, че то не трябва да бъде винаги умиротворено от екран, защото просто може да играе. Как можем да култивираме тази независима игра?
- Организирайте правилния тип пространство за игра
Пасивните играчки насърчават активната игра (идея, донесена ни от Магда Гербер). Така че изхвърлете феерията с пеене-танци-светлини-мигащи фенерчета в полза на изпитаните и истински блокове, кубчета и кукли и ще видите, че детето ви може да създаде свои очарователни сценарии, когато не е програмирано да седи мълчаливо и да гледа.
- Помислете за премахване на екраните от местата за игра
Не съм против екраните, но пасивното гледане може да обезкуражи активната игра, особено когато телевизорът е включен във фонов режим точно там, където се случва играта. Може би използването на екрани в отделно време или в отделно пространство от зоната за игра, може да компенсира тяхната привлекателност.
- Не превземайте играта на детето си
Когато вие сами играете с детето си, не забравяйте, че сте само асистент, а то е режисьор. Вие следвате ръководството му възможно най-пасивно, без да губите обаче връзка с детето. Това тренира неговата способност да поема водеща роля в играта, така че да не разчита на вашата помощ, а по-скоро на себе си.
- Създайте пространство, където децата могат да бъдат сами
Ако постоянно сте наблизо и наблюдавате дали няма да си удари главата или дали не играе с щепсел, вие ще прекъснете играта на детето и така няма да му позволите да влезе в потока на самата игра. Потапянето в самостоятелна игра също ще ви позволи да си вземете душ или да свършите малко домакинска работа, без да се притеснявате (макар че е най-добре винаги да сте наблизо).
- Предлагайте само играчки, подходящи за възрастта
Ако оставите детето да играе с пъзел, който е твърде сложен, то неизбежно ще ви потърси за помощ, защото няма да може да се справи само. Запазете по-трудните играчки, за моментите, когато играете заедно.
- Преразгледайте вашите очаквания
Ако смятате, че детето ви не знае как или не иска да играе самостоятелно, вероятно го съобщавате чрез тона на гласа си, езика на тялото си и начина, по който организирате пространството си. Очакванията ни често се превръщат в самоизпълняващи се пророчества.
- Бъдете близо до децата
Много деца не могат да се потопят в игра, освен ако не се чувстват сигурни, че този, който се грижи за тях е наблизо или могат да го видят. Идеята не е децата да са сами, а играта им да бъде самостоятелна.
- Използвайте хранилище за играчки, което е лесно достъпно за детето
Ако вашето място за съхранение на играчки е твърде тежко, твърде голямо или с труден достъп, за да може детето ви да се справя само, то неизбежно ще ви призовава за помощ през цялото време.
- Отнасяйте се към играта като към естественото право по рождение – не е скучно занимание или наказание!
Вместо да произнесете дълга реч като: „Сега съм зает, трябва да отидете да играете сами, не ме безпокойте …“, опитайте се да използвате възможно най-непринуден изказ като: „Можете да играете сега!“ Просто нещо, което дава право на избор, над който детето има контрол.
- Не хвалете, коментирайте или оценявайте
Похвалата потиска вътрешното удовлетворение и смисъл. Което означава, че ако кажете на детето си, че „играе толкова добре“, това всъщност ще сведе до минимум интереса му да играе само. Не го хвалете, не го награждавайте и със сигурност не го наказвайте, защото това е просто игра, а не емоционален обмен.
За автора: Авитал Шрайбер Леви e oсновател на TheParentingJunkie.com, нейната мисия е да помогне на родители и възрастни, които се грижат за деца, да се справят с хаоса вкъщи.
Източник: Familyeducation.com
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
