Кампания „Родителите на 21-ви век“.
Образователна група „Светлина“ подкрепя своите родители като им дава възможност да изразят своите възгледи и опитност през призмата на 21-ви век. Светът постоянно се променя, а с него и убежденията, тенденциите и традициите, които съпътстват изграждането на новото поколение деца. Децата на 21-ви век.
Зоя Петрова е усмихната, отдадена, изключително интелигентна жена, която с радост споделя своя родителски и житейски опит. Тя е майка на 3 деца, които са започнали и продължават своето холистично образование в детска ясла, градина и училище „Светлина“.
- Моля, да се представете с няколко думи.
Аз съм една обичана и обичаща жена, любяща дъщеря и майка. Но каква майка? Всеотдайна, постоянно учеща и приятелка на моите 3 прекрасни ангели – Махер (9 г.), Юсарсиф (8 г.) и Клеопатра (4 г.). Благодаря, че ви има, деца! Чувствам се осъзната, намерила вътрешния мир, смирението и благодарността, и може би, разбрала коя е мисията ми на тази Земя. Това е всичко за мен.
Нямах за цел изцяло да се отдам на семейството си, но след като се родиха децата – всичко се случи от само себе си. При мен нищо не е цел, а се случва през вътрешното усещане. Приех този начин на живот. За мен, като майка, е много важно да съм до децата си. Имам две детегледачки, но избирам да бъда с тях всеки ден.
Майчинството, и родителството въобще, е да инвестираш в детето си. Децата идват при нас да ги обичаме и възпитаме, за да може да вървят по своя начертан път с мъдрост и уважение.
- Кое, според Вас, оказва по-голямо влияние върху детето – възпитанието получено вкъщи или уменията усвоени в училище?
И двете. За мен е важно възпитанието и на двете места да вървят ръка за ръка. В дома се възпитават основните ценности и любовта към Родината. Ако ти обичаш своята Родина, ти уважаваш и своите родители. Тази любов създава корените. Не може да имаш бъдеще без минало. Това се прехвърля и като уважение към учителя впоследствие.
Освен това още от малки децата имат режим на хранене и сън, който се е запазил и до днес. Когато стане време за някое от храненията или заспиване, те сами напомнят за това.
Вечер, когато децата се приберат от училище и детска градина, те знаят, че аз съм вкъщи и изкарваме време заедно. Това е закон. Не ходим на други места, като например, по молове. Ако се случва понякога да не се приберем вкъщи, те започват да негодуват. Те обичат да се приберат вкъщи, да си поиграят, да се чувстват спокойни – искат си „тяхното време“.
До 19:30 часа децата вече са вечеряли. Клеопатра си ляга към 20 часа, а момчетата около 20:30 часа и се събуждат сутрин около 7 часа. Много е важно ранното лягане, защото децата се събуждат свежи и радостни.
Друг принцип, който имаме в семейството е когато отидем на заведение. Баща им много ценно ги учи, че имаме възможността да поръчаме много, но избираме да споделим храната помежду си, за да няма разхищение. А когато нещо остане, се взима в кутии за вкъщи или се дава на нуждаещите се. Чрез осигуряването на здравословна храна се стремя да поддържам здравето на децата си крепко.
За мен е важно децата да имат, освен здравна, и спортна култура. Затова започнах да ги водя от 3-годишни на спорт всеки уикенд. В началото те се страхуваха и не искаха, но аз бях търпелива и стоях до края на всяка тренировка за подкрепа. Процесът отне 2 години. Към този момент те ходят самостоятелно и с голямо желание.
Друг пример е с електричеството. Ако е оставена да свети лампа, им казвам, че трябва да я загасят, защото има места, в които няма ток. Същото е и за водата. И всичко това започва да работи за тях като ценност и се научават да пазят и да уважават ресурса, а не да следват задължително поведение, защото „така трябва“.
Учим децата ни да бъдат добри и да споделят. Занимаваме се с благотворителност и им разказвам за децата в центровете за временно настаняване, запознавам ги с тях. Помагаме в два дома за деца като ежемесечно купуваме храна за тях – за единия, всеки месец, а за другия – всяка седмица. Допълнително предоставяме и детски дрехи. Водим ги на цирк заедно с децата. Разказала съм на Махи, Юси и Клеопатра, че тези деца са като тях, но с по-различна съдба. Така децата ми се учат на съпричастност, добрина и щедрост, както и наистина да разпознават хората, които се нуждаят от помощ.
Всеки ден се „кове“ вкъщи и за радост, се продължава и в училище. Не може само едната страна да изгради личността. Ако аз съм научила на всичко децата си и отидат в институция, в която не се интересуват от здравословно хранене, опазване на планетата, рециклиране, ограничаване ползването на пластмаса, емоционална интелигентност и развитие във всички направления, тогава дори аз да съм заложила основата, няма да е добър резултатът. Децата в един момент започват да прекарват повече будно време извън дома и тогава средата започва да оказва силно влияние.
- Кои са основните ценности, които смятате, че едно дете трябва да притежава?
За мен е най-важно да не лъжат, да не крадат и да уважават своите родители. Както и да се научат на баланс в живота си.
Стремя се към здравословен начин на живот, който да предам и на децата. Когато отидем в магазина аз гледам етикетите за Е-та, консерванти, оцветители, пазарувам елда, киноа и други здравословни продукти – уча ги да имат културата на подбор. Не ги принуждавам да ядат всичко това, а просто да знаят и да виждат примера.
За мен най-важното е децата да са щастливи хора, дори да имат най-доброто портфолио, това не е достатъчно. Не, че само по себе си това не е значимо, но не трябва да е центърът на личността.
Когато отидем сред природата, ги уча да се заслушват в песните на птиците, да седнат на тревата, да усетят природата какво спокойствие и красота им дава. Те сега знаят как да почувстват щастието в себе си, защото осъзнават какво ги радва.
- Кои са основните трудности, които срещате при отглеждането на децата?
При Махи и Юси наблюдавам съревнование, което се дължи на по-малката от 1 година възрастова разлика. При тях се наблюдава едно постоянно състезание кой е по-добрият, какво е направил, кой е видял първи нещо.
- Как се справяте с контрола над устройствата вкъщи и какво мислите за съвременния дигитализиран свят, в който растат децата ни?
Важен е примерът, който даваме на децата.
В тази връзка, моят телефон е най-обикновен, не е смартфон, защото не съм съгласна нещо или някой да разполага с моето време. Когато имаш модерното устройство, може да се изкушиш да го ползваш и така влизаш в “спиралата” на технологиите. И така, децата използват моя телефон понякога, когато имат нужда от калкулатор. Те виждат, че аз не стоя на него и вечер прекарвам времето си с тях.
Децата знаят, че техните връстници играят на компютри и други устройства и те също искат да го правят. Тогава им обяснявам, че очите им са най-важни, но в същото време отново не ги лишаваме напълно.
В седмицата 3 – 4 пъти баща им позволява да играят на неговия телефон за 20 – 30 минути. В други случаи, те сами засичат това време и след това имат задължение да го оставят настрани. Виждам, че понякога увеличават времето с 5 минути, но спират да го ползват и тогава ги поздравявам, че не са оставили телефонът да „командва“ времето им вместо тях.
Децата искат и търсят вниманието на родителите си. Затова и самите деца в един момент започват да стоят пред устройствата, защото не са получавали достатъчно внимание, когато са имали нужда.
- Как се справяте с баланса на задълженията и Вашето лично време? Имате ли такова?
Имам. Винаги имам. Аз казвам, че един човек винаги трябва да бъде егоист. Всяка жена има нужда да съхрани женствеността си. След като жената стане майка, тя не трябва да приема само тази роля. Ако направи това, жената в нея някъде страда. Затова е добре да се погрижи за себе си, да бъде ухажвана от съпруга си.
Така мъжът се влюбва два пъти – веднъж в жената и втори път, в майката. И когато се влюби в майката, то е завинаги.
- Каква е рецептата за отглеждане на щастливи деца според Вас?
Да бъдат щастливи майката и бащата – ако те са щастливи, те го предават на децата. Така възпитават в любов и уважение, в добро. Това е всичко в живота.
- Как бихте описали родителите на 21-ви век? И какво бихте им казали.
Много модерни и амбициозни, в което няма нищо лошо, но забравящи своите семейства и корени. За мен е много важно да помниш от къде си тръгнал, да уважаваш майка си и баща си, да пазиш ценностите на семейството, на които сме научени.
Това е успехът, това е същността на живота. Затова и всяка вечер аз се чувам с моите родители, защото душата ми го иска и по този начин аз уча и децата ни един ден да ни уважават с баща им.
Според мен същността на детството не е в това какво получава едно дете, а да се смее, да се развива, да бъде щастливо.
Ако искате да получавате първи най–новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
