Здравейте, бихте ли се представили с няколко думи? Как се роди идеята за Фондация “Усмивка за Африка”?
Здравейте. Казвам се Даниел Делибашев, родопчанин по душа. Мисля, че съм най-известен с това, че съм основател на Фондация „Усмивка за Африка”, покрай чиято благотворителна дейност в Уганда се породи поредица от изпълнени популярни български песни и танци, от деца и младежи там. Разбира се, дейността ни се разпростира много по-нашироко, като предоставяме безвъзмездно образование, храна, медицински грижи на стотици деца. Идеята за създаването на Фондация се породи след като бях доброволец в сиропиталище и училище в Гана през 2017 г. Тогава видях и осъзнах, колко важен и значим е дори 1 лев за тях, докато за нас е несъществен. Той може дори да е достатъчен едно дете да получи образование и храна за един ден, или да бъде разликата между това едно дете (а дори и възрастен) да оцелее или не. А името („Усмивка за Африка) дойде, след като именно една снимка на усмихнато дете беше едно от нещата, които ме мотивираха да замина за Африка. Желаех да видя на живо една искрена усмивка и да зная, че аз съм причината за тази усмивка. А защо не и да мотивирам и други хора, макар и от разстояние, да знаят, че също могат да допринасят за една такава усмивка, и ако не друго, то днес са направили едно малко, но значимо и смислено добро за някой, който единственото с което може да им се отплати и отблагодари е една широка и истинска усмивка .
Как успяхте да заразите децата с българската култура и да събудите интереса им към българските корени? Кой ги обучава?
В началото беше просто жест на благодарност от тяхна страна и с цел да ме изненадат, заради помощта и подкрепата, която получаваха от нас, българите. В последствие и песните, и танците ни доста им харесаха, а огромната вълна на положителни реакции от българи по света ги мотивира още повече да се отдадат на тях. В някои случаи аз им помагах да учат, основно песните и думите. А за танците най-вече разчитаха на копиране на стъпки от видеа в ютуб, като в различна степен те разнообразяваха танците, добавяйки и традиционни африкански стъпки, с които хореографията ставаше още по-вълнуваща. Така се получи нещо различно и наистина уникално, защото не мисля, че преди това някой някъде е пробвал да съчетае по подобен начин български и африкански песни и танци.
Какво е общото и различното между децата в Африка и децата в България?
Общото между децата е това, че и едните, и другите изпитват интерес, увлечение да виждат, изучават и да се докосват до нови и интересни неща. Голяма част от децата в Африка нямат базови и нормални условия за живот, дори когато става въпрос за храна, вода, дрехи, образование, а за технологиите пропастта е още по-голяма.
Какви са пречките, които срещате по пътя?
Пречките са най-вече финансови. Малко са моментите, в които сме спокойни, че можем да покрием дори текущите нужди за храна, заплати и т.н. В случаите, когато имаме достатъчно средства ги използваме за построяване на нови сгради и подобряване на условията в училището и детската градина, и тогава средствата се „изпаряват” много набързо.
Разликата в манталитета с хората там също често е пречка, която трудно се преодолява. Трудно и донякъде е голям късмет да се намерят правилните хора, на които може да се има доверие, за да може дейността да не спира, дори в случаите, когато аз не съм в Уганда.
Кое е най-ценното, което научихте от децата там?
Най-ценното?!? Освен това, че покрай тях и аз в голяма част от моментите се връщам и живея обратно във времето, в което бях на тяхната възраст и имах сходен живот. Без технологии, в игра на двора и по пътя, на нивата, в гората. Детско безгрижие и щастие. Това не може да се купи и в най-заредения и голям супермаркет, нали?!? Друго, което си вземам от тях, е нещо, което в нашият все по-материално пренаситен свят забравяме – да ценим и благодарим дори за мъничките и незначителни неща, които в същото време са и най-съществени. Но ги ценим едва, когато ги загубим – да виждаме, чуваме, ходим, да имаме достъп до храна, образование, дрехи, да имаме или родители или някой, който се грижи за нас и ни обича. Все неща, които ни връщат поколения назад и до това – семейството, приятелите, любимите хора да заемат много по-голяма и важна част от живота ни, която материалният свят не е възможно да измести, в степен, в каквато при нас е все по-плашеща и променяща смисъла на съществуването ни.