1. Бихте ли споделили защо според Вас е важно децата да имат фантазия?
Хората обичайно свързват фантазията с някакъв вид артистичност. Всъщност – не. Фантазията може да бъде даже нещо доста прагматично. На мен ми е помагала да си представя светлия хоризонт отвъд трудна житейска ситуация; да намеря оригинално решение на проблем, защото фантазията е и това – изобретателност. Фантазията ни помага и да се самоуспокояваме и утешаваме – умение особено насъщно за децата.
2. Като родител, кои според Вас са най-важните качества, на които трябва да научим децата си?
Вълнение към света. Ако човек изпитва радост да общува – с непознати, с животни, със стихии, с култури, с проблеми – тогава всеки ден му е интересен и го радва, защото винаги се намира какво да те изненада и размисли.
3. В книгата Ви „Изобретенията на мечока Дърабъра“ героинята Бети често не се вслушва в думите на родителите си, как Вие стимулирате Вашите деца се вслушат в това, което им казвате?
На мен лично ми помагат историите. Ако дъщеря ми не иска да тръгва за градина, измислям набързо дребна история. Ако отказва да се обуе – е сюжет за обувките, ако трябва да гоним автобуса – е история с персонаж 102, хаха. Разказването винаги въвлича децата по непосредствен начин, стига човек да се настрои да го използва.
4. Какво послание ще отправите към децата тук и сега, които мечтаят?
Да намират интересното във всяка ситуация. Да поглеждат като изобретатели, каквито децата са. Когато към трудностите подхождаш с любопитство, сякаш си магьосник – решенията идват неусетно. И това важи за всички сфери на живота – хората изобретяват не само през технологии, а и чрез думи, рисунки, емоции, през музика или готвене…