Невена Басарова-Дичева е основател и управител на „Първа детска академия за добри обноски“ и създател на иновативната методика „Гъвкава дисциплина“. Невена е сертифициран треньор по Емоционална интелигентност и специализира „Психологично консултиране и въведение в психотерапията“. Участвала е в международни семинари за обучение по бизнес етикет и протокол. Тя е сертифициран консултант по социален етикет в престижната школа Minding Manners International в Лондон и сертифициран експерт по бизнес етикет от М. Паркър – лицензиран обучител на Washington School of Protocol във Вашингтон, САЩ. Невена е автор на превърналия се в бестселър цветен наръчник „Детска академия за добри обноски“ (2019, СофтПрес).
- Какво трябва да знаем, за да направим добро „първо впечатление“?
Първото впечатление е вечното впечатление. Когато се върнете назад във времето и си спомняте познанството с някой ваш близък, познат или колега най-ярки са детайлите за начина, по който сте се запознали. Впечатлението, което правим при запознанство, може да остави трайна (положителна или отрицателна) следа. За мен беше голяма изненада, когато споделиха на едно мое обучение, че едно от нещата, които оставят най-трайно впечатление е аромата, който излъчваме. Ако аз съм хапнала чесън, вярвате или не, ще го помните завинаги.
За да направим добро първо впечатление е важно да сме чисти, спретнати и усмихнати. Независимо в какво настроение сме, дали сме фрустрирани, дали сме гневни, дали сме тъжни, ако поздравим с ведра усмивка и сме чисти и спретнати, винаги ще направим добро първо впечатление! Да произнесем ясно името си, но и да запомним това, което сме чули от отсрещната страна, също прави добро първо впечатление. Всъщност това е споменът, който остава при първа среща. Разбира се, една комична ситуация също оставя трайна следа без значение кой е изпаднал в неловко положение.
Действително е вярно че в живота няма втори шанс за второ първо впечатление! Много хора решават да започнат връзките си наново или приятелства да започнат „на чисто“, както се казва, но първото впечатление се помни!
- Кои са основните правила за добри обноски, на които трябва да научим децата си и каква е разликата между тях и семейното възпитание?
Добрите обноски и семейното възпитание вървят ръка за ръка. Възпитанието се гради на база на ценности, част от които е уважението, а пък добрите обноски от своя страна са точно това: да показваш уважение към другите и към себе си! Те ни учат на това, колко е важно да се спазват правилата, добри или лоши. Какви ще бъдат те, зависи от ценностите на семейството, в което детето се възпитава.
Например за едно семейство може да няма нищо лошо вечер докато гледат филм и хапват пуканки, да си сложат краката на масата. В друго семейство това би било абсолютно недопустимо. Ако детето от първото семейство отиде на гости на второто, то ще направи първо, второ, пето лошо впечатление, на всички. За това трябва да се спазват унифицирани правила – или това, което наричаме етикет.
Всяко семейство си има своите правила и приоритети. Както се казва – въпрос на вкус! Има семейства, в които се яде месо веднъж в седмицата и също така има семейства, в които се яде постно веднъж в седмицата! За това всъщност книгите по етикет и добри обноски са онзи компас, който може да ни определи дали посоката е вярна или не по отношение на възпитание и добри обноски. Правилно или неправилно постъпваме или както обичам аз да се изразявам – подходящо или не!
Така че добрите обноски и семейното възпитание се преплитат. Кои са добрите нрави? Ами те са много, като се започне с поздравяването с усмивка, с личната хигиена, с уважение на личното пространство. Звучи простичко, но всъщност детайлите са много и никога не знаем дали нарушавайки някое “дребничко” правило, няма да оставим лошо първо впечатление за себе си.
- На каква възраст е добре да започнем с обучение по етикет и как най-лесно може да се случи това при децата?
„The sooner, the better!” както казват англичаните. Или колкото по-рано, толкова по-добре! Разбира се на едно бебе няма как да се обясни, че нещо е правило по етикет или правило по добри обноски. Но често казвам, че децата се учат най-вече от нашия личен пример. Със сигурност бебето възприема всеки един детайл, всяко едно поведение и действие, което вижда от наша страна и после ги повтаря. Дали затваряме вратата с ритник, дали се поздравяваме, дали се прегръщат и се целуват родителите, когато се прибере някой от тях или сутрин се изпращат с целувка. Дали на масата има салфетка, дали ако се яде пред телевизора се слага подложка, дали пуканките или чипса се изваждат от плика и се слагат в чиния, дали ябълката се реже с нож и вилица и така се яде, или се гризе. Това са все неща, които детето вижда, наблюдава, и после съвсем спонтанно и с лекота прилага.
Едва по-късно, когато вече е осъзнато и може да говори, родителите могат да му обяснят, че това са добри обноски. Когато преди всяко хранене ние, родителите, мием ръцете си, тогава и детето ще знае, че щом ще се хапва, е задължително да си измие ръцете.
Моят по-малък син започна да се храни самостоятелно с лъжица на 1 година, а на 1 година и няколко месеца си боцка с вилица нарязан банан или ябълка от чиния. Не го критикувам, ако изпусне някое парченце. Напротив окуражавам го. Ако му помогнем да изгради правилни навици, дори да му е трудно в началото, когато порасне за него това ще е естествено поведение.
- Добрите обноски ли са в основата на приемането на едно дете от средата в училище и детската градина?
Категорично да. Детето може да полага определен изпит и да отговаря на определени условия, за да бъде прието в детската градина или училище, но неформалното му приемане, социалното му адаптиране в средата – училище, детска градина, както от децата в групата или класа, така и от учителите, зависи именно от неговото възпитание!
Едно дете може да бъде много различно и да се държи по различен начин. Правилата за добри обноски му помагат да развие умението си да създава на приятелства и емоционалната си интелигентност. Тези умения категорично влияят на начина, по който едно дете се адаптира в училищната среда или в детската градина.
- Каква е връзката между добрите обноски и способността да владеем емоциите си?
Отговорът е свързан с това, което споменах в предходния въпрос. Да, ти може да си много добре възпитан и да знаеш как е важно и е прието да се държиш в определени ситуации, но когато си емоционално неосъзнат и небалансиран, можеш да бъдеш избухлив, можеш да бъдеш агресивен, можеш да бъдеш асертивен, както се казва, т.е. да налагаш твърдо своята си позиция върху другите и да няма значение за теб, те какво мислят.
Емоционалната интелигентност помага на детето да се справя в ситуации, в които присъства състезателен елемент. Тя му помага да умее да губи и това да не го натъжава, да не го демотивира да участва в нови игри.
Помага му да не пренася чувствата от играта в живота и да не се лута емоционално, а да приеме, че най-добрият му приятел може да му е противник, но когато играта свърши, той отново е най-добрият му приятел.
Добрите обноски ни показват как да побеждаваме с достойнство и грация. В триумфа децата, често преминават границите и акцентират победите си: „Виждаш ли, (както обичат да се изразяват в училище) смачках те, смазах те, разбих те“ и в други приятелски игри и общуване. Така рискуват да наруши крехкостта и дълбочината на приятелството.
- Кога едно дете има проблем със своите емоции и как можем да му помогнем да се научи да ги осъзнава и управлява?
Ролята са родителите и учителите е да наблюдават поведението на детето и когато има повод за тревога да говорят с детето, да разберат какво го тревожи. Ако не могат да се справят с проблема, трявба да имат смелостта да го признаят и да се обърнат към специалист, към коуч по емоционална интелигентност.
Той може да се направи анализ кое провокира импулсивност, нетърпение, липса на емпатия, която е много важна за общуването и създаването на приятелства и също е част от добрите обноски. Това при децата се случва основно чрез игри. Детето си дава сметка къде е и къде иска да бъде именно чрез осъзнаването и управляването на емоциите. Това далеч не означава да ги контролираш. Контролът е само едно от уменията, които имаме и той не винаги е в наша услуга, ние самите като възрастни знаем това. Понякога свръх контролиращите родители са и свръх изискващите родители, които потискат личността на детето и то не може да се изявява с пълния си потенциал и да се възползва от свобода, която има, за да може да се развива и да расте.
Благодаря Ви за това интервю! С нетърпение очаквам новата ни среща, за да ни запознаете с разработената от вас методика „Гъвкава дисциплина“!
Яна Митровска
Ако искате да получавате първи най-новите новини и статии от блога на Pedagogika, запишете се за нашия бюлетин.
